В последно време качеството на работната среда се превръща във все по-важен фактор за бизнеса. Много компании реновират или сменят офисите си и в тази връзка търсят услугите на архитекти и интериорни дизайнери. Някои фирми определят бюджет още преди да стартират процеса по проучване и работа с проектантско студио, което често води до нереалистични очаквания за нисък бюджет, поради липсата на информираност за цените в сектора. По-добрият вариант е бюджетът да се форми след поне първоначални консултации с проектанта, който ще изготвя интериорния проект – по този начин в заданието за проектиране ще залегне по-реалистичен бюджет, изчислен на база предишен опит на проектанта.

Разбира се, всяка предварителна цифра е приблизителна и е необходимо да се заложат резерви, защото е невъзможно да се предвиди и остойности всичко в един бъдещ проект, преди да бъде измислен. Винаги има фактори, които влияят и изменят цената – промяна да дизайна спрямо първоначалното задание, добавяне, премахване и промяна на различни елементи и материали, разходи за непредвидени дейности, които изникват едва след започване на самото изпълнение, и не на последно място – инфлацията в сектора. Повишаването на цените стандартно се случва на годишна база или на полугодие, но от началото на 2021-ва в сектора  строителство и интериорен дизайн се наблюдава висока инфлация – много материали поскъпват на всеки две седмици с по 3-5%. Резултатът е, че за около година някои материали поскъпнаха със 150-200% (например като OSB и MDF плоскости).

Изчисляването на ориентировъчна предварителна цифра на кв.м. на база предишен опит е сравнително лесно, но неточно, защото всеки интериорен проект е различен и разработен според индивидуално задание. Затова някои компании изискват да бъде направено приблизително остойностяване след приключване на етапа Идеен проект. Тази практика от една страна е полезна, тъй като дава малко по-добра предварителна яснота за цифрите и може да се предвиди по-точен бюджет, изготвен на по-реална база. От друга страна обаче, тази представа може да бъде и подвеждаща, тъй като докато не са изготвени точни количествени сметки и описания на всяко едно перо от проекта, не е възможно да се каже колко ще струва изпълнението.

Това е така, защото има голямо значение дали в един офис 90% от преградните стени ще бъдат от гипсокартон, а 10% – от стъкло, или обратното. А когато става въпрос за стотици квадратни метри площ, промяната на това съотношение дава значителна разлика в бюджета – гипсокартоновата преграда (например W112) е на цена около 55 лв/кв.м., а двойната стъклената преграда – на цена около 330 лв/кв.м. (6 пъти повече). Пример за офис с преобладаващи стъклени преградни стени може да се види на изображенията по-долу:

(за да разгледате целия проект, натиснете тук)

Единственият начин да се изготви предварителен бюджет на етап идеен проект, е да се извадят предварителни количествени сметки. За съжаление, тези предварителни количествени сметки не е възможно да бъдат твърде точни, защото много от информацията на този етап все още липсва или е приблизителна – например все още не са изготвени разгъвки на стени, детайли и схеми на типовете решения, не са уточнени мебели, осветителни тела, видове и квадратури на различни подови, стенни и таванни финиши и тн. Това силно затруднява изчисляването на количествата, а при липса на информация, на която да стъпят, започват предположения, закръгления и груби сметки. Резултатът накрая е подвеждащ: конкретна цифра, но изчислена на базата на приблизителна информация. Тази цифра заляга като бюджет за изпълнение в плана на съответната компания и всички се фокусират върху нея. Много е трудно тя да бъде променена впоследствие, а това е неизбежно в една или друга степен и е свързано с много обяснения, напрежение и търсене на отговорност за разликите.

Друго неудобство при изготвяне на количествена сметка на етап идеен проект е, че тя не може да бъде доразвита в техническия етап от проектирането, а трябва да бъде изготвена наново. Причината за това е, че много от описаните пера и позиции се променят, други се премахват, трети се добавят. Освен до дублиране на дейности и оскъпяване на проектантския процес, това води и до повишен риск от обърквания и грешки.

Не на последно място е така нареченото „експериментиране“ с взаимовръзката визия-цена. При изготвянето на идеен проект и предварителното му остойностяване, е възможно бюджетът да е по-висок от възможностите или очакванията на компанията. В такъв случай архитектурното студио извършва промени по проекта, като някои от клиентите искат да проверят колко би струвало изпълнение ако се направи промяната Х, а ако това не е достатъчно – колко ще струва ако се направи промяната Y и тн. Това добавя не само време за извършването на съответната промяна или вариант в идейната фаза, но също и време за изчисление и изготвяне на съотевтния вариант на количаствена сметка.

Нашият съвет към клиентите по отношение предварителното бюджетиране е формирането на първоначална представа за бюджет да е само ориентировъчно, на база цена/кв.м. – според предишен опит на проектанта по сходен проект. По отношение по-точната яснота за бюджета – тя може да се получи едва след финализиране на проекта и остойностяване на всяко едно перо от него. Всякакви други опити за ценообразуване на предварителен или междинен етап оскъпявт и удължават проектантския процес, но не носят достатъчно допълнителна стойност за клиента, поради липсата на подробна информация, на която да бъдат базирани.

арх. Виктор Чолаков