Изкуственият интелект навлиза все повече в проектантския процес на много архитектурни студиа. След като писах в тази статия в общи линии какво може и какво не може ИИ, в днешната статия ще разгледаме частен случай за приложение на ИИ в конкретен проект – наш проект за еднофамилна къща.

При кой етап от проектирането е приложим ИИ

Накратко – при Идейната фаза. Но краткият отговор е скучен и може да бъде подвеждащ. Интересното е в детайлите – там се разкрива истината. Идейният проект сам по себе си може да бъде разделен на няколко подфази, като не при всяка може да бъде приложен ИИ, поне не и на този етап. Например за генериране на функционално решение с ИИ не може да става и дума. Няма кой да измисли функцията вместо архитекта. За някои работи (слава богу) все още си трябва естествен интелект. Но след функцията (или пък заедно с нея) идва ред и на

Визуалната концепция

Обикновено клиентът задава някакви изисквания за стил, финишни материали, цветове и тн. Това обаче все още не означава, че има ясна насока за обемно-пространственото решение. В най-честия случай един архитект може да подходи по два начина към архитектурния дизайн: А) може от самото начало да има сравнително ясна идея как си представя сградата и в процеса на моделиране да доизчиства тази визия или Б) да има различни идеи и да иска да експериментира в различни посоки, за да се увери в предимствата на конкретен вариант, преди да го разработи във вид за показване на клиента. За точка А няма какво много да се каже – там няма нужда от ИИ, идеята е родена, избрана и само трябва да бъде развита. При точка Б обаче сложността идва от там, че понякога, за да се избере един измежду много варианти, тези варианти трябва да са достатъчно добре/подробно разработени, за да бъде разгърнат потенциалът им в по-голяма степен. И понеже подробното детайлно разработване на много варианти коства адски много време (нещо като да проектирате няколко проекта, вместо един), тук идва на помощ изкуственият интелект.

Задавайки основни описания и насоки на изкуствения интелект, той може да генерира вместо архитекта десетки и стотици варианти.

В конкретния случай с къщата от днешната статия, към Midjourney въведох искванията от клиента: за материали (дърво, груба каменна облицовка, сиви и бели мазилки), етажност (2-етажна къща, като една зона от къщата е едноетажна), квадратура, характерни елементи (големи стрехи, покрита веранда), тип на околния терен и тн. След получаване на няколко различни варианта започна работа по подбор, модифициране, пак подбор и пак модифицране – до достигане на задоволителен краен резултат, който може да бъде показан на клиента, като отправна точка за вид/тип на архитектурното решение.

Избор на вариант

Задължително, когато се показват генеративни варианти на клиента, трябва да му бъде разяснено, че това не е същинският проект, а нещо като визуализиране на заданието или предварително съгласуване дали архитектът и клиентът са на един и същи коловоз по отношение архитектурното обемно-пространствено решение. И това в случая свърши чудесна работа, тъй като придобихме съвсем конкретна представа какво точно харесва клиентът. Вариантът със стрехите (силно подчертан хоризонтален характер на решението, с изразени хоризонтални елементи) се хареса напълно, докато вариантът с обрамчващи елементи абсолютно не се хареса. За нас, като професионалисти, всички показани варианти имат своите силни страни и биха могли да бъдат развити, но в крайна сметка архитектурата не е изкуство само за себе си, а за хората, които ще обитават сградата (и които ще я гледат отвън). Затова е важно да не се тръгне в погрешна посока с концепцията. Имали сме такива случаи (макрар и малко) в нашата практиката – проектът печели награда, но клиентът не си го харесва, просто защото не му е по вкуса. Генерирането на варианти позволява архитектът и клиентът да проведат дискусия на един и същи език – визуалния. Защото при вербалното описание често има сериозни разминавания между професионалните разбирания на проектанта и тези на клиента.

Дотук добре с генеративните изображения; а после – накъде?

След като получихме ясна представа за вкуса на клиента, разработихме тримерен модел на къщата. В истинския вид, съответстващ на функцията, и с визията, харесвана от клиента. Тук преди да направим визуализациите за пред клиента, този път минахме през един междинен етап с изкуствен интелект. С извадки от истинския модел на сградата в суров вид направих генеративни тестове с Retexture в Midjourney (този инструмент в програмата е достъпен само с годишен абонамент). Отново принципът на работа е същият, като тук характерното е, че ИИ не генерира сам геометрията на обекта, а използва геометрията от качените изображения (в случая – извадки от тримерния модел на къщата) и „рисува“ отгоре ѝ. В първото изображение се вижда скрийншот-извадка от грубия тримерен модел, а останалите са генеративни варианти на тази база:

Лесно се забелязват доста дефекти в изображенията – странни остъклявания, сливане на различни повърхности, плътни стени зад стъкло и прочее нелогични бъгове, произведени от ИИ. Тук вече липсва реалистичният характер на изображението, защото ИИ е ограничен от зададената геометрия и, мъчейки се да я спази, но не знаейки как точно да приложи върху нея определени изисквания, произвежда бъгове. Въпреки това, резултатите са доста ясни… като за професионално око обаче. Тези изображения не са подходящи за обсъждане с клиента, защото няма как клиентът да се абстрахира от странностите/дефектите в изображението и да се фокусира например върху обемно-пространственото решение. За един архитект с достатъчно опит е лесно да си представи доразвиване на дадено решение с премахване на недостатъците/бъговете от него, но не може да се очаква това от клиентите. Ето защо е необходимо в края на процеса да се разработят не-генеративни визуализации, направени професионално от тримерния модел:

Още визуализции на проекта може да видите тук.

Изводът в крайна сметка е, че интеграцията на изкуствен интелект в архитектурното проектиране е все още в начална фаза. ИИ може да бъде приложен много частично, като допълнителен помощник и генератор на хрумки. Все още обаче не е подходящ за разработване на конкретни решения за показване пред клиенти – дори и при зададена геометрия. Не и на този етап, с тези инструменти. Но експерименталната работа продължава – ще ви държа в течение.

арх. Виктор Чолаков