Разразилата се глобална криза вследствие на пандемията от COVID-19 повдигна много въпроси за съвременния начин на живот, общуването и работната среда. Термини като изолация, социална дистанция и извънредни мерки за сигурност, станаха част от речника на всички по-големи компании, независимо от сектора, в който оперират.

Open-space пространствата със стотици работни места накуп се превърнаха от съвременно и търсено решение в заплаха за здравето на служителите. Това изправи много фирми пред необходимостта от драстична променя в модела на работа и комуникация с оглед безопасността на служителите. Тези, при които беше възможно, бързо се преориентираха към дистанционен режим на работа – домашен офис.

Поначало идеята за промяна на вече установен работен процес е свързана с доза неизвестност и притеснение по отношение продуктивност, стиковка и качество. Поради тази причина компаниите с не особена охота преминаха изцяло или частично към дистанционна работа, като планът им беше да възстановят предишните си модели при първа възможност. Впоследствие се оказа обаче, че за някои от тях дистанционният модел на функциониране е дори по-ефективен. Процесите на поетапно завръщане на служителите пък изправиха HR отделите в изключително предизвикателната ситуация на пренареждане и трансформиране на работната среда, сложни графици с предварителни заявки, разполагането на множество информационни знаци и табели за начина, по които вече функционират пространствата. Социалните зони – за хранене, развлечения и почивка, в които компаниите инвестираха не малко ресурси, с цел удобство и удовлетвореност на служителите, на този етап остават трудно използваеми за неизвестен период от време.

Според проучване на Cushman & Wakefield поради несигурността в развитието на икономиката се увеличава интересът на офис-наемателите към по-краткосрочно наемане на офиси и по-гъвкави условия на договаряне. Проучването посочва още, че планирането и управлението на офис площите ще бъде от важно значение, тъй като наемателите постепенно ще започнат да осъзнават, че не са им необходими толкова офис площи, колкото досега. Водещ фактор ще бъде възможността за интегриране на „двуметровата офис-концепция“ – офис с достатъчно площи за спазване на социална дистанция от 2м.

Напълно реалистичен започва да изглежда един сценарий, в който големи компании със стотици и хиляди служители, особено в дигиталния сектор, ще преформулират работните си модели за постоянно и вместо да държат всичките или по-голямата част от служители си по офисите, ще оставят в тях само звената, които не могат да работят дистанционно, а всички останали ще работят от разстояние. Такава смяна на модела, освен че ще спести на компаниите част от средствата за наем или закупуване на офис площи, ще улесни и служителите, които от своя страна няма да изразходват време и средства за пътуване.

Търсене на дългосрочна промяна в досегашния работен модел може да се обуслови и от опасността от реактивация на пандемията. Овладяването на разпространението на вируса в последните седмици не е достатъчно основание да се дадат гаранции, че в есенните месеци няма да има ново покачване на заболеваемостта и съответно – обратно въвеждане на строги рестриктивни мерки и социално дистанциране. Достъпният туризъм и постоянни бизнес пътувания, направиха света все по-отворено място,ето защо това едва ли е последната здравна криза, на които ще станем свидетели.

Как ще се отразят тези процеси на офис пространствата

Настоящата ситуация неизбежно ще рефлектира в необходимост от нов прочит на офис пространствата. Компании, които нямат решение за постигане на социална дистанция при работния процес, ще търпят сериозни загуби в бъдеще, тъй като при всяка една пандемия с по-опасен вирусен щам ще се налага да преустановяват работа. Това ще наложи реорганизиране на офис пространствата и установяването на трайно работещи решения. Правилата за създаване на интериорен дизайн на големи офис пространства отчасти ще се променят; ще започнат да играят роля нови фактори.

Големите open-space пространства с много служители, постоянно пребиваващи в тях, ще бъдат заменени от офиси с достатъчно сепарирана във функционално отношение структура. Ще се увeличи делът на hot desk зоните – работни места за приходящи служители, които работят дистанционно и посещават офиса само за оперативни срещи и съгласувания. Ще се увеличи и делът на социалните зони, макар това на първо четене да изглежда нелогично при намаляване на броя работни места за постоянно пребиваващи. Големината на социалните зони в един офис трябва да позволява спазване на достатъчна социална дистанция, а също така капацитетът им ще трябва да бъде предвиден не само за постоянно пребиваващите, но и за приходящите служители, които работят извън офиса. Проектиране на зони за хранене и почивка с малки квадратури би ги направило неизползваеми в режим на извънредно положение.

Как промяната на работния модел ще рефлектира върху жилищния сектор

Отпадането на работни места в офисите ще доведе до нужда от работни места в жилищата. Все повече внимание ще се насочва към създаване на добри условия за работа от вкъщи. Домашният офис постепенно ще еволюира от малък кът за инцидентно ползване към уютна зона с всички удобства за прекарване на пълен работен ден.

При търсенето на апартаменти все по-голямо влияние ще има наличието на допълнителна стая за работен кабинет или достатъчно голяма дневна зона, в която може да бъде сепариран работен кът.

Ще се увеличи и търсенето на къщи в крайградските райони. Отпадането на нуждата да се пътува ежедневно до работното място, в комбинация с необходимостта от собствен двор-градина, където човек може да излезе на въздух, без да нарушава рестриктивните мерки, в случай на нова пандемия, логично ще резултира в частично пренасочване от многофамилно към еднофамилно обитаване.

арх. Виктор Чолаков