Всеки интериорен проект се базира върху задание за проектиране, което следва да бъде добре формулирано и обсъдено с интериорния дизайнер преди започване на работа. Като клиент може да нямате добра представа за всички аспекти от работата по интериорното проектиране и затова ще ви е необходима начална консултация, с която да се уточнят и изяснят всички необходими точки при оформянето на заданието. В нашето студио практиката е да провеждаме подробни разговори с клиентите, за да установим техните предпочитания и изисквания.
Може да прочетете по-подробно кои са ключовите изисквания в заданието за проектиране тук.
Независимо от ясната формулировка на заданието обаче, е възможно да има разминавания между вашите разбирания и професионалната терминология, използвана от интериорния дизайнер. Затова е необходимо да си „сверите часовниците“, за да се уеднаквят вашите схващания и тези на проектанта.

Не са рядкост случаите, в които клиентът казва „модерен стил“, докато всъщност има предвид някакъв еклектичен микс от съвременен дизайн с вметнати класически, арт-деко или други елементи. Обратният случай също не е изключение – под „класически стил“ клиентът си представя „обикновен“ или „често срещан стил“, без нестандартни решения (каквото и да означава това). Отделно от горното, самото понятие „съвременен стил“ може да се разтегне в безкрайно широки граници откъм цветове, форми, детайли, текстури, материали и тн.
Затова най-добре изискванията ви за стил да бъдат придружени от няколко изображения, които онагледяват какво харесвате. Сигурно сте попадали на сентенцията, че една картина струва колкото 1000 думи. Това е особено валидно в сферата на интериорния дизайн, където характерът на работата е преди всичко визуален, а не вербален.

Ако не кажете на интериорния дизайнер какво харесвате, това ще отвори пред него врата към безкрайни възможности. Тъй като крайният резултат трябва да е един, проектантът ще развие дизайна на база своите предпочитания. И не, тук не става въпрос за професионална експертиза и опит, а за конкретни лични предпочитания за цветове, материали, тип форми и обеми, наситеност на детайли, композиция и пропорции. И дори този проект да спечели първа награда от професионално международно жури, то пак може да не ви е по вкуса – просто защото е разработен по нечий друг вкус (макар и професионално).

За да бъдат избегнати излишни многобройни корекции, които само удължават и оскъпяват проектантския процес, вашите лични предпочитания към интериора, който ще обитавате, трябва да бъдат ясно заявени още от самото начало. Ако не знаете какво точно харесвате – нашето портфолио с интериорни проекти може да ви помогне да си изясните изискванията. Портфолиото е много добра отправна точка при избора на студио за интериорен дизайн. Със сигурност е по-добре да възложите поръчката на студио, чиито проекти харесвате и се доближават до вашите разбирания, отколкото на дизайнер, който смятате, че е „добър по принцип“, но не можете да се припознаете в нито един негов проект.

Да подпомогнете вербалната комуникация с примерни изображения е отлична идея, но стига да не прекалявате. Не по-малко рискована задача е проектирането по объркващо задание, отколкото без такова. В нашата практика сме се сблъсквали със случай на изпратени от клиент над 700 примерни изображения (за не голям тристаен апартамент) – много от които взаимно противоречащи си. Анализирането и интерпретирането на такова количество визуална информация е изключително времеемка и сложна задача.

Ако искате вашият дизайнер да проектира интериора ви по ваш „образ и подобие“ (и да избегнете риска да хвърли боб при отсяването на информацията) – покажете само няколко изображения, които най-добре онагледяват предпочитанията ви. Ако по някаква причина са необходими повече изображения за различни елементи, които искате да присъстват в интериора – пояснете какво конкретно визирате, какво предпочитате, от кое сте склонни да се лишите и тн.

Има голяма вероятност много да харесвате дадено изображение с определени интериорни елементи и решения в него, които обаче да са неприложими във вашия случай. Например: много харесвате интериор на голяма елегантна баня със свободно стояща обла вана в нея. Давате си сметка, че вашата баня е 5 кв.м. и няма как в нея да влезе такава вана, но все пак си представяте, че дори без нея, визията ще е почти същата. Такъв тип допускане е погрешно, защото обикновено точно елементът, който трябва да отпадне (в случая заоблената свободно стояща вана), е най-характерният, водещ елемент в изображението, без който дизайнът остава само фон.

Обсъдете с вашия интериорен дизайнер подробно всички ваши изисквания, така че той да може да ви ориентира кое е подходящо, кои изисквания са взаимноизключващи се, кои са неподходящи по определени причини и тн.

Не всеки проект върви гладко от началото до самия край. Въпреки всички уговорки, коментари, изображения, мостри и тн, е възможно да имате забележки към изготвения идеен проект и визуализации. Това е и целта на проекта – да стане ясно за вас, като клиент, какво се предвижда, за да може да прецените дали харесвате резултата и ако е необходима корекция – това да се случи при проектирането, а не след изпълнението (което би било в пъти по-скъп вариант).

Поради тази причина добрата практика е клиентът да има възможност за корекция на идейния проект, в случай че иска да промени някой елемент, цвят, материали и тн. За да се избегнат множество излишни действия при нужда от корекция, е необходимо добре да обясните на вашия дизайнер какво точно не ви харесва и с какво искате да бъде заменено. Корекции от типа „предложете вие нещо друго, но не знам какво точно“ обикновено водят отново до същия резултат – дизайнерът коригира проекта по свое усмотрение, но независмо колко добър е резултатът – пак може да не ви е по вкуса. Такъв тип корекции може да доведе до безкраен процес на проба-грешка. Тъй като времето на интериорния дизайнер (а и времето на клиента) не е безкрайно, обикновено в офертата за проектиране е посочен броят на корекции, след който допълнителните корекции и експерименти следва да се заплащат допълнително. В нашата практика сме установили, че е най-работещ вариантът за първа корекция при функционалното разпределение, следвана от една корекция на визуализациите (касаеща интериорни елементи, обемно-пространствени решения, цветове, материали и тн) и възможност за допълнителна козметична корекция на някои цветове и материали.

Ако имате здравословен проблем, едва ли най-добрата идея е да се лекувате сами; по-доброто решение е да отидете при опитен лекар-специалист, който да ви прегледа и да ви назначи лечение. Причината за това е очевидна – в най-честия случай нито имате познанията, нито технологиите, нито времето да се заемете с тази задача. С архитектурата и интериорния дизайн случаят е идентичен. Не се заблуждавайте от строго визуалния и лесен за възприемане характер на крайния резултат (визуализациите). Визуализациите са само върхът на айсберга, а под повърхността на водата има огромно количество фактори (мултидисциплинарни познания, опит, творчески усет, изследване, синтез, експериментиране и тн), които определят качеството на крайния резултат.

А и в крайна сметка затова плащате на интериорен дизайнер – това му е работата. Ако не сте сигурни, че ще я свърши добре, ако смятате, че ще трябва да го ръководите пряко при разработването на всеки интериорен елемент – възложете работата на друг. Ако пък припознавате вкуса си в проектите на студиото, което сте харесали – значи сте в правилната посока.

арх. Виктор Чолаков