Професията Интериорен дизайнер стана много популярна в България в последните няколко години. За разлика от професията Архитект, за чието практикуване се изисква образователен ценз, интериорен дизайнер може да се нарече всеки, който реши да се занимава с тази дейност, независимо дали има или няма творческо мислене и усет за композиция, пропорции, цветове и прочее.

Може би на пръв поглед изглежда логично, че интериорен дизайнер без творческа мисъл би бил автоматично и скоропостижно изхвърлен от пазара, поради неконкурентния краен продукт, който произвежда. И все пак обаче, интернет пространството е буквално наводнено от нискокачествена продукция, поднесена в лъскавата опаковка на фотореалистичните визуализации. Основната функция на визуализациите е да покажат проекта в най-добрата му светлина и клиентът да придобие добра представа за него. Не е нужно обаче да си добър дизайнер, за да си добър визуализатор. За тази малка подробност се усетиха много фрийланъри и студиа, които започнаха да прилагат този хитър подход – с „напудрени“ визуализации да крият творческата немощ, липсата на идеи и хаотичното струпване на елементи.

Погледнат с професионално проектантско око, един слаб проект е лесно разпознаваем, дори маскиран с качествени визуализации. Неопитното око обаче често се фокусира не върху цялостното решение, а върху реалистичното представяне на материали, светлини и сенки, текстури и тн. Независимо от липсата на водеща мисъл и концепция, нискокачествен проект може да бъде лесно продаден на клиента като „стилен“, стига да е визуализиран добре.

Впоследствие, благодарение на социалната мрежа, този ефект се мултиплицира пред широка публика. Мнозинството от потребителите нямат дори приблизителна представа за каквито и да било критерии за оценка на креативен продукт и в морето от визуална информация губят представа кое е красиво и кое – пошло. Професионализмът, знанията, уменията и опитът биват изместени от мантрата, че „всичко е въпрос на вкус“, че „хубавият дизайн е нещо субективно“ и че „щом клиентът го харесва – това е доказателство, че е хубаво“.

Как тогава човек може да разграничи качествения интериорен дизайн от обикновеното струпване на елементи?

Лесно е и не е нужно човек да има професионални познания. Достатъчно е да разгледа добре портфолиото на едно архитектурно студио и да подложи проектите на критичен анализ. Може ли да се открие в тези проекти мисъл и логика? Има ли водеща идея и балансирани пропорции или напротив – просто струпани елементи, които може и да са интересни сами за себе си, но не работят заедно и не създават едно цяло? Което пък води логично до по-основния въпрос: Каква е истинската добавена стойност от един интериорен проект? Някои ще ви кажат – впечатляващи изображения на материали и мебелни елементи по ваш избор. Ние обаче винаги сме търдели друго – цялосна концепция, идея, мисъл, подобряващи пространството.

арх. Виктор Чолаков